Посрещаме Криси, която ще ни даде отговор на някoлко въпросa, важни за всеки един начинаещ добротворец.
- Здравей, Криси! Би ли ни разказала накратко за деня, когато започна всичко и в който реши: «Смело, момиче, това е твоето!»
- Здравейте! Няма конкретен момент, който да помня като началото на тази глава от живота ми. Смятам, че е процес, чийто зародиш е у човека изначало, а във времето вече зависи от ситуациите, в които попада- дали той ще порасне или ще остане скрит някъде вътре в него и ще е непроявен в пълния му потенциал.
- Как виждаш развитието на доброволческата култура в България през следващите 5-10 години и какво би трябвало да се промени?
- Смятам, че доброволчеството е съществувало винаги, но в последните 5-10 години то вече е много силна и движеща сила в различни направения. От друга страна вече е разпознаваемо като институция, не като законов орган, а по скоро като морален. Смятам, че българите обичаме да помагаме, като в последните години на хората, които искат да се включват в различни каузи им е много по- лесно, тъй като съществуват много организации, които предлагат на всеки човек да се включи в тях, по този начин имаме голям избор на кого и как бихме искали да помагаме.
- Доброволчеството често изглежда героично отвън. Но има ли неща, които някога са те карали да си кажеш: „Защо се захванах сега с това!“
- Винаги има моменти, в които нещата изглеждат много трудни. Понякога това е свързано с липсата на очакван положителен ефект или поради трудното съчетаване на всички дейности, което изисква всяка акция. Нужно е наистина много време и последователност. Разбира се по-лесно е да си доброволец еднократно, отколкото да движиш цялото колело през цялото време. Аз съм упорита и съм научена да върша нещата докрай, поради тази причина не са успявали да ме спрат трудностите, колкото и силни да са били.
- Какво те мотивира да продължиш и има ли «доброволческа умора» доброволецът?
- Моята първа мотивация е да стигна колкото се може по-напред и когато успея да постигна първото, вече гледам към второто и третото стъпало. Гледам в перспектива на всяко начинание и това създава устойчивост на действия, които са добре планирани и структурирани във времето. Не се успокоявам, че първите задачи са свършени, веднага започвам да мисля за следващите. Човек трябва умело да следва и държи ритъм, за да се случват нещата. Това е моят начин да работя във всички направления.
Мотивира ме вълната „предай нататък“. Не можеш да си позволиш да спреш, след като виждаш колкото много хора си увлякъл в идеята си. А умората е неизбежна. Тя е и емоционална и физическа и ментална. Въпросът е да намираш време и начин за отмора.
- Сподели ни кои са твоите герои за подражание? И защо се спираш на тях?
- Нямам такива. Опитвам се да бъда по-добра от моето „аз“ вчера, но не да подражавам на някого. Смятам, че в много голяма степен моето семейство е причина да бъда такава, така че героите за мен са те по ред причини. Разбира се, харесвам много хора, които се занимават с доброволчество и съм респектирана от тяхната роля и въздействие върху обществото. Тази дейност изисква много смирение и отдаденост и това усилие заслужава уважение към всеки един доброволец.
- Какво е твоето мнение за значението на културните обекти като киносалона в Малка Арда, за което възобновяване «имаш пръст» ? Какво би казала по темата на българските институции, управляващи местна и държавна власт?
- Това е дълбока и обширна тема. Изисква работа и разбиране от много страни. Ползите са за всички, но малцина ги виждат. Остаряла е представата ни за тези места, тъй като те години наред не са били развивани. Динамиката на живот и промените в обществото изискват стратегия и мисъл как те да работят успешно и да се започне незабавно с много промени. Като че ли местните и държавните власти са оставили подобни звена на отделна териториална граница и по този начин те не влизат нито при едните, нито при другите- преносно казано. Липсва свързващия елемент и в повечето случаи се работи на парче. Обществото има толкова проблеми за решаване, че сякаш културата е последното нещо, което ги вълнува и това е причина да закърнява желанието и за нея, особено в малките населени места, където публиката не е толкова активна. В едно съм сигурна- това е общ процес и в него трябва да участват всички- местни жители, гости, доброволци, власти, културни дейци. Но трябва да се делегират отговорности на институции и служители. Хората, които работят в тази сфера трябва да горят в работата си, без да очакват някой да ги подтиква непременно.
- Твоето послание, което искаш да оставиш към младежите след участието като гост-лектор в предстоящата академия VOLUNTEER KNOW HOW в гр. Банско през ноември?
“Няма малко добро и всеки е способен да направи нещо хубаво и полезно за някого.”
- Ако беше супергерой от школата на Marvel, кой щеше да си и какви суперсили щеше да имаш?
- Където и да бях- щях да съм себе си. Успявам да въвличам хората в общи каузи и да изкарвам техните силни страни. Това разбира се е свързано с доверието и сензитивността. Старая се винаги да бъда честна и нещата да се казват такива, каквито са, но по начин, който е подходящ за всеки един човек спрямо неговата натура. Комуникацията е много, много важна във всеки процес и усетът към хората чрез общуването е ключът към общите успехи.
Финансирано от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения обаче принадлежат изцяло на техния(ите) автор(и) и не отразяват непременно възгледите и мненията на Европейския съюз или на Европейската изпълнителна агенция за образование и култура (EACEA). За тях не носи отговорност нито Европейският съюз, нито EACEA.