Очакваме от Георги Влайков да разкаже в гр. Банско, по време на академията, на нашите 50 младежи на възраст от 15 до 30 години, каква е основната дейност на формированието и най-вече да въвлече участниците в различни симулативни акции, които да им дадат възможността да разберат, че геройството и храбростта не са истории от раклата на забравените тавански книги, а реален сблъсък, понякога и неочакван, който изисква решителност и бързина.
Повече от 10 години Георги Влайков е част от, бихме казали не просто доброволчески дейности, а истински опасни и бедствени, апокалиптични картини, за които, забравихме да го попитаме, дали носи специален талисман под червената тениска или успява с „тези две ръце“ да обърне мъглата от неспокойния дим по време на пожари, да спи спокойно след изнесените останки от земетресението в Кахраманмараш, Турция, да пребори човешките си сили, така че да спаси и себе си.
Той или останалите- има ли първи и втори, когато си на ръба?
- Здравей! Много се радвам, че именно с теб ще стартира нашата академия по доброволчество в гр. Банско през ноември! Сигурна съм, че нашите участници ще бъдат провокирани още в самото начало с интересни казуси и истории, свързани най-вече с безспорния ви опит, реални истории и истински, настръхващи, адреналинови ситуации, които изискват голяма смелост. Най-вероятно не е като по филмите, а дори и да е- едва ли има някой, който да каже „Стоп камера“! Първият ми въпрос към теб е какво би включил в „пътеводител за оцеляване“ за нови доброволци?
- Подберете нещо, което ви харесва! Кауза, която ще осмисли всичко вложено като: време, усилия, разочарования, но и прекрасни чувства, когато успявате в трудностите. Работете за нещо, което ви е трудно – така в процеса ще предизвикате себе си и ще получите много нови знания, умения и развитие!
Обещавам ви, че чувството от това да помагаш и да развиваш себе си в процеса е незаменимо! И не забравяйте- че всичко иска време, усилия и да не се взимате твърде на сериозно!
- Ако можеше да размениш доброволческите си умения с някой известен човек за един ден, кого би избрал?
- Вероятно Никола Рахнев, защото аз съм ужасно зает и не ми е лесно да балансирам работа, доброволчество, личен живот, хоби. Той има вроден талант и някак успява да извършва огромни обеми от работа и да има енергия за доста други странични занимания, особено за семейство. Предполагам, че не спи или е вампир, или друго магическо същество, но, да (!)- бих пробвал за един ден…
- Какво научи за човешката природа, което никога не би разбрал, ако не беше доброволец?
- Доброволецът е особена порода човек, която избира решаването на чужд проблем, пред собствения си комфорт. Освен всичко, трябва, понякога, да се бориш и с неразбирането на другите. В 11 вечерта, събота вечер- не си на купон, а дишаш дим в гората, но не от пълнител за балони. Най-добрият вариант е да си потънал в кал до ушите на безименно място, което не е Поморие! Също разбрах, че битката- с егото на хората, заблудите и завистта, е във всички сфери на живота, но когато имаш добър екип доброволци- това, което ви трябва е мотивация, фокус и време! Тогава ще бъдете победители!
- Ако доброволчеството беше суперсила, какво би било твоето „супегеройско име“ и какви умения би имал?
-
Прекрасен въпрос! В доброволчеството, особено в спасяването- супергерои няма.
Ако искате да успеете, ви трябва екип
Самотните герои отпадат при реални ситуации. Така, че „One of many“.
Суперсили също няма – има Protect. Adapt. Respond и Simple skill save lives.
Целта е да сме все повече и да увличаме все повече хора към дейността си.
- Какво искаш да оставиш след себе си като послание към младежите след участието си в академията VOLUNTEER KNOW HOW в гр. Банско?
-
Бих желал да им покажа моя път и ако някой си го хареса да го побутна да върви пред мен. И, разбира се, когато ги попитам в края на академията: По-добър ли си от вчера? Помогна ли днес? Ще спасиш ли утре? – да получа положителен отговор „ДА“!
Аварийно спасяване- Пловдив - А като пораснеш какъв искаш да станеш?
-
Искам да бъда „One of many- примери“ защо да бъдем доброволци и да намираме смисъл в това да сме полезни на себе си, близките си и цялото общество около нас- без значение размер, цвят, пол, религия и всички останали етикети.
Финансирано от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения обаче принадлежат изцяло на техния(ите) автор(и) и не отразяват непременно възгледите и мненията на Европейския съюз или на Европейската изпълнителна агенция за образование и култура (EACEA). За тях не носи отговорност нито Европейският съюз, нито EACEA.